автор: pastirka

всяка грешка е вече последна.
В непредсказана дата
и кръвта се превръща във ледник.
Над критичното остро
твоят дъх е с око на махало.
Без излишни въпроси
ти - дори и на пук - оцеляваш.
Надживееш ли риска,
синкопният въздух се кротва.
Само ехо от писък
чуваш още, във ужас закотвен.
Дирижираш концерта
на дни с апогейна заблуда.
И невкусил десерта
на тази победа - се будиш.
За да тръгнеш отново
по острия ръб на съдбата,
осъзнал - зад завоя
те чака тире с крайна дата.