автор: RockAround_theC_l_ock

На mariq-desislava – за „Поройният мъж... ”

Душите ни разграбват поробители –
изчадия на грозни метастази.
Безумни ангели горят в очите ни –
така се любим, докато се мразим...

И ти, ту харпия си, ту – девицата,
решила любовта ни да опази,
а другата, с мечтите на грозницата,
ме обладава с ярост и омраза...

Държа те вкаменена... И се сливаме,
далече някъде захвърлили крилата си;
и аз се вкаменявам... Тъй заспиваме –
два камъка с една любов в душата си.

Бой..Боев,
20.07.2018