"За вас съм Франсоа и груб е
към мен Париж, а роден кюп е -
ще види моят врат, щом с клуп е,
че аз съм имал яко дупе."
Франсоа Вийон
Почетвал съм поети разни,
но най ме кефят на Вийон
баладите му - същи празник,
за рицари с кратуни празни,
пропили и седло, и кон,
за благородниците мазни -
влечуги, съскащи край трон,
за лицемерите омразни,
прикрили лик зад гнил амвон,
за някогашните съблазни,
в приют издъхващи сред стон,
за скитници, пройдохи разни,
преследвани от строг закон,
както преследван бе Вийон -
и той крадец и безобразник -
без Бог, без вяра, без подслон,
увиснал може би на клон
под безразличен небосклон,
но... колкото и да ви дразни
искрящият безбожен тон
на осмостишията заразни -
не ще ги спрете със кордон,
нито ще вкарате в канон
блестящия и щур поразник -
безсмъртния поет Вийон!