автор: daro

В младостта ми
всяка пътека катереше ръст.
Зрелостта отъпка привиденията ми
и полегналите стъбла очертаха път.
Понякога
в безвремието,
пресъхваха водите на плътта.
Да мисля и дерзая със сърце –
за мене не беше лъжа.
Не вярваш ли? –
попитай коя те роди
в живяната истина.

По празни алеи те носих –
със себе си те обковах напразно.

Не ме питай повече, сърце мое –
до кости е ясно…
и убийствено живо.