автор: RockAround_theC_l_ock

„На една мома – неземно хубава... като Луна! ”

Като на сън, мома-луна
налята, бяла,
ми налетя съвсем сама,
с мерак на хала.
Като на сън – тя бе Луна...
И бе: „Момата,
която лунно ми гостува
във кревата”!

Като сърничка плаха,
мераклия,
с един мерак – да ме наЯха
„на кушия”!
Напразно дърпах се... На ляво
и на дясно –
тя ме обЯзди и в леглото
стана тясно...

То, „мек конец” – в „игла”
се трудно „вдява”...
Ако дебел го вдяваш –
с нàпън става...

А бе „иглата” на момата
уж голяма,
но щом го „вдянах” – взе да вика
„Оле мамо!”
От зȯр – очи забелила,
момата,
молитвено кръстоса си
краката.

Опита да се дърпа,
да се моли
и да подрипва с бели
кълки голи...
Наложи се боричкане
с проникване
и тежко пъшкане при
до-натикване...

Все пак – предаде се сама
момата
и страстно-дълго ни люля
кревата!
А след такова бурно
изпълнение
се размечтах да има
продължение...
...
Не стана нужда даже
да се борим –
сама поиска: „Хайде
да повторим”...

Бой..Боев, 2018