в палещите лъчи на лятото говоря с Агнес*
колко е дълбоко в реката на изгревите
дъното е покрито с плачещи истини
сърца потънали като камъни
и лица на слепци
на повърхността празните лодки умират
играещи със слънчеви зайчета непреговарящи с терористи
отражението боли
ето Агнес
чети по ръката ми
виждаш ли разкъсаното
безименна рана
с тази ръка галя юни
циферблати без време по
клавишите на вълничките песен достигнала острова ми
акостират
бистра вода се оглежда в очите ми
а по брега ще останат следите
ни
___________________
Agnes Obel - певица