автор: ole72

Студено е лятото, влажно,
объркано, даже боли,
придава си глупава важност
сред тежки досадни мъгли.

Дъждецът реди си товара
връз наште камилски глави,
а някъде вътре ни пари,
но с точност не знаем, нали.

Какво пък, на лятото чара
сега е обърнат и див,
но лятото в нас не догаря
и летният глас е щастлив.

След ден ли, след два, след година
ще имаме лято - мечта,
това се видя, че изстина,
поне засега. Засега...