автор: liulina

Тя погледна часовника на ръката си и се запъти към аулата, днес след обед щеше да преподава на втори курс средновековна философия, беше си подготвила лекция за схоластиката и Християнската философия.
Напоследък в залите се носеше предимно мирис на алкохол и тя ставаше свидетел на кървясалите погледи на студентите, от поредното среднощно „бдение”. Често се шегуваха с нея и дори понякога и предлагаха да я изведат. Тя никога не беше харесвала нощния живот, предпочиташе да е в гората, но не и в запушено заведение с множество надприказващи се хора.
Вглъби се в себе си, темата знаеше почти наизуст, толкова пъти я беше преподавала, че вече не четеше. Като конгфу майстор, тя усещаше вибрациите на студентите и тяхната пълна незаинтересованост от представяната тема. Искаше и се в този момент да се превърне в дракон и с паста си да ги изпепели до един … Хубавото бе, че цялата тази история с дракона се развиваше в главата и и не нарани никого освен нея.
Много обичаше след работа да ходи на представяния на нови български автори и да си събира автографи, имаше огромна колекция от тях. Имаше и фейсбук профил, там поддържаше приятелства с тези автори и много обичаше в да преглежда страниците им и да попада в техните светове и реалности, потапяше се както се потапя парче сухар в течен шоколад, преглеждаше външната им врата отвътре и разкриваше гледката на прозорците им без пердета Тя обожаваше да се чувства като „Алиса в страната на чудесата” от Луис Карол, когато не се движеше задушена от тълпата в метрото.Крехката и душа се оглеждаше и в назъбените хребети на ежедневните дела. Нейната приятелка, счетоводителката и беше изпратила едно есе, където защитаваше гражданската си позиция и тя въодушевена го прочете в тоалетната, а то звучеше така -
„Ежедневието ми се залепваше за езика, като гума или по-съвременно слайм … В този град и всеки друг в страната, ако не си циничен си олигофрен. Хората, които вярват в доброто останаха малко, като мен, защото или са инфантили или идеалисти, а то си е чиста тавтология…
Да си чист пример за жертва в съвремието е простено само на жените, защото се водят „майки героини” изоставени от поредния безотговорен тип, който е намерил хиляди причини за да е такъв… Днешните мъже, ах днешните мъже, въпросът е останаха ли още същества, които да се нарекат така и то да не звучи обидно?
Та тези майки героини, награбили ежедневието си се борят и преуморяват за своите невръстни неблагодарни деца, които все не са доволни и си хапват от храната веднъж, после поради лигавщина тази храна се хвърля, а ръцете, очите, краката и главата на майката героиня започват да добиват сюреалистичния вид на картини на Салвадор Дали… Защото, трябва, а защо? Трябва да се отгледат, да се изучат, да не кривнат по лош път, да са културни представители на съвременното общество …Хлъц, тук ще хлъцна като, че пея като Бари Уайт и ще наблегна на думите „съвременно общество”, тази гротеска на безполова Европа и едно открадното поколение ограбено със световна манипулация, която украсява третия хоризонт наречен Джендърланд … Къде, къде по-страшно от Торбалан, но като заплаха за родителите, чийто ценности изглеждат смешни в това измършавяло, невръстно и избиращо пола си общество… Комерсиализирано и силно потребителски настроено, без цели, стремежи и истински мечти, обградено от визионери и пионери прокарващи идеите на вече наложените предсказания на футуристи като Алвин Тофлър например. От кога съществуват социализъм и капитализъм, христианство и мюсюлмани… Разделението на масите е шарена черга, която днес в почти всяка държава се нарича мултикултурализъм …Гръмките заглавия на 20 и 21-ви век са свързани с „войни”, „апокалипсис”, „световен ред” , „бедност”, „замърсяване” , „бедствия” „безработица”, „политика” , „спорт”, „жълтини”, ”болести” , „миграции”, „тероризъм”и тнт. Днешното „съвременно общество”, позволява на жени да се женят за гари, на мъже да правят гей паради в центъра на столиците си и на хората да приемат отровни генно модифицирани храни, напитки и да взимат дрога , да пият алкохол и употребяват цигари …
Леля Спаска с кравите на село си излива млякото пред прекупвача, който иска да и го вземе на о,40 стотинки за литър и да го продаде двойно …
Сега приличам на застаряваща лелка, която се озлобява срещу телефонните измами, срещу тумбата цигани пребиващи отрудените пенсионери със смешните пенсии …
Няма ги и площадките от моето детство, пълни с деца, които играят сами без надзор и джи ес еми ,така си е, една лелка , която вярва в семейството! Виктор Суворов в „Контролът” много хубаво го е казал „Основоположниците са казали, че социализмът е контрол. Правилно са казали. При капитализма всеки има своя паница, чиния или блюдо.Социализмът е общ казан и справедливо разпределение. При капитализма няма кой да разпределя. Затова капитализмът -това е свобода. А обществото на социалната справедливост трябва да разполага с класа хора, които поставят всички обществени блага под единен контрол и ги разпределят справедливо.Онзи, който е до казана, онзи, който разпределя получава такава власт над хората, каквато на никой капиталист не може да му се присъни. Социализмът е власт на малцинството, това е власт на онези, които стоят до общия казан. Милиони чакали се втурват към общия казан: едно е да създаваш блага, друго е да ги разпределяш. На чакалите им харесва да разпределят. Всяка социална справедливост неизбежно поражда властта на онези, които осъществяват справедливостта. Справедливостта е субективна категория. Онези, които са до казана , по своя преценка решават, кое е справедливост.”
Ще си кажете та какво от това, някаква си система, политически финт, да ама със 138 лева, инвалидна пенсия как се живее в България? Е важното е, че има пенсия изобщо, защото тенденцията е карикатури на 85 години да ходим на работа … освен ако не сме капиталисти …
От всяко дърво свирка не става, това е народна поговорка, а щом опрях до поговорките значи съм си глътнала граматиката в тих ужас и стоя в един ъгъл да си хапя устните неистово за да не крещя, като онази изперкала бивша актриса по улиците на Люлин, която и бой яде и я изнасилват, но пак продължава да държи плакети с лозунги и да защитава своите нерадостни позиции …
Скачането от осмия етаж и самозапалването ще са вид спорт съвсем скоро ми каза един приятел, който прави добри анализи на съвремието …
Ще си речете, ей я стига с този песимизъм, ами кажете го на жертвите на тероризма …
Та въпросът ми е за климатичните промени и оказват ли те влияние на живота, истината е, че да, оказват … От както има ХААРП и СУРА, вече няма случайни неща…
От както има МОНСАНТО също …
Къде съм аз, един от най-малките фрактали на света …”
Е след това, което прочете се чудеше, кой всъщност създава реалността, не сме ли ние самите, тези които избираме кулите и вятърните си мелници, мъжете и жените си, самотата и семейството, прозорците на душата си и възгледите за живота си? Тя винаги разглеждаше нещата като философ…

Следва продължение….