автор: vamp

Из " Лондонска неудача
на бай ви Геша - прънгача."
*
Реших се и язе кат у летоска да се почуствувам та турнах къси гащи.
Па земах сабахлян злезнах студа да ме дращи.
То тука у Лондонът аха да сфанеш кой сезон е, и хоп - от лето в зима.
Ма нал съм безстрашна бойна българска еденица (от наденица), тръгнах към метрото с настръхнала змръзнала вуна.
То хубу дей близо, че тургам се у топлото ъндърграунд, у топлото мотриса на топлата стол. И тамън да се отпусна в дрямка уж съм се зачел у вестника дет го земам за зор заман ...
И ми цъфва разцъфва във вагонът една буля със шорта до пъпа.
Язе рязко дигам клепач. Вторият сам се дигна ...
И туй нахалното моме с гладък крак и бозки напъпили от студ ми са турга съседно у столът до него. Па разгръща същото безплатно вестник де го лансират за секой закъсал с дюзата ...
И язе замрях.
Ма не щото съм дърво у безветрие.
А кат сгънал дънер де нов кълн му избива,
и сред навалицата человешка къ мое се скрива ...
Та разлиства си бумагата момето,
на чичу връти се очето ...
Неволно в моя търка си крачето,
на чичу пръска се сърцето ...
И се почна.
Сурване со глезен в моя :
- Сори ! - ми промърмори.
С ръка ме бутне, сякаш вестника ше хукне.
- Сори !
Отърка ме с бедрото, изфръкна вече ми окото.
- Сори !
СИКТИР, ти вече с туй-то СОРИ !
Ма нема чичу да ти го напори ...
Мда, разгулни са тука жените.
Баят си шават със очите ...
Но.
Сега сериозно.
Да нема тука нищо грозно.
За една гимнастика проста не ми се свалят гащи.
След работен ден желая да се прибера при любим човек.
Когото докато погледна да ме огрей усмивка.
Наздрависимо !
Финала мое ви се стори сух,
защото у главата не съм кух.