автор: haboob

animula vagula blandula
.....................

Имам още спомен от другия свят,
бил съм само душа неразумна.
Ще ми се да сънувам непрестанно,
но няма как да спя непробудно.

И хортувам кротичко с мене си,
споделям си с това мое тяло -
"Чуй ме дух, дете непостоянно,
как с теб да станем едно цяло?"

Това ми е песента за идните дни,
признанието на обитател.
Търся сили за друго пространство,
чакам знак от моя ваятел..