едва врабчетата поруменяха
и
залезът трохите зримост изкълва
скалите щракваха в капани мрака
и
звездни глутници завиха А Ла Гершуин
сребриста слънчева змия проплака през мъглата
и
лунни ябълки загалиха я в сънна мараня
с пурпурни устни луда сага зашептя нощта
и
стрелките забравиха да се развиделят
в най-дългата тъма въздишките завинаги се вляха
и
в най-краткия ден душата зачева слънценадеждие