автор: Elling

Нещо като шеговит отговор към прекрасната миниатюра на mariq-desislava:
http://bit.ly/Пристихване

А моята пролет идва навъсена,
сякаш на изпит е била скъсана.
Бавно куцука с глезен навехнат
към моя прозорец леко открехнат.

Трудничко влиза и сяда до мен,
тихо мърморейки: Ама, че ден -
и ме изтръгва от топлия сън -
Ставай веднага, излизай навън.

Какво ми лежиш, бе, не е януари.
Виж, за тебе цъфтят минзухари,
синчец и колкото искаш кокичета...
Хайде, излизай да гониш момичета!

Но аз я поглеждам с поглед студен:
Оф, не виждаш ли, че съм изморен?
Искам да спя, на кълбо да се свия,
от света лош да се махна и скрия.

Притрябвала ми е тази тъпа любов,
искам просто да бъда като картоф -
вместо в пръст, в чаршафите зарови ме
и на мира, веднъж завинаги, остави ме...

Тя ми отвръща спокойно, без яд:
Майната ти! На теб и твоя глупав инат.
Мръщи се, а аз ще стана муза тогава
на видната ни поетеса - mariq-desislava.