автор: vesan

О, колко мило хлопна ми вратата!
След теб остана полъх на сатен
и някакво усещане познато
за déjà-vu. Май писна ти от мен!

Което всъщност е безспорен знак,
че вече си преситена от мене
като от френски отлежал коняк.
Че просто се нуждаеш от промени.

Не ти е нужен днес поет-лирик,
нашепващ рими в мъртъв пантеон
а мъжки екземпляр – макар дръвник,
но с мускили и свръх тестостерон.

Дори да е противен като водка
забъркана във цех у Факултето,
за тебе той остава си находка
и всъщност днес поета е ментето...

Което между впрочем е простимо,
за всичко идва време в тоз живот –
да пиеш, не, да вкусваш старо вино,
да се отрежеш с водка като скот...

Аз ще почакам. С твоя нов примат
навярно ще повръщаш многократно,
но щом поискаш вино с аромат
на стар букет, при мен ела обратно.