Самотата се плъзна
по твоето тяло
и увяхна...
В шепа сухи листа
се събра при нозете ти
ниско...
Изгори я!
Гордостта ти полека
изтича през пръстите -
капки кална роса.
Не я сбирай!
Суетата разпрерва криле -
черна врана...
Остави я да литне!
По ресниците пъпли сълза -
струйка жива вода.
Позволи и да рукне!
Светлина ...
отвори й да влезе.
По душа ли си вече?
Оголя ли?
Нищо.
Очаква те Коледа...
Рождество е,
а ти Младенец.