автор: lennichkata

Много обичам да ходя на вилата. Ей я къде е! На половин час път от офиса. Едно зеленко, зеленко е там, чак пращи от зелено и тихо е, тихо, чак ушите те болят и почва да ти се вие свят. Косиш, плевиш, па вземеш и нагоре-надолу по стълбите да притичваш, я за да изметеш мухите, дето са мрели цяла зима, я чисти чаршафи да постелеш, я ей така, за спорта само, че то, мен у никой фитнес не са ме виждали цял живот време.
Ама тука си подтичвам усилено и развивам де що мускул има по телесата ми останал. И пек, и дъжд, и вятър, нищо тук не ме плаши, освен едни зелени мухи ли са, какво животно са, не съм сигурна, ама бръмчат като същински хеликоптер и все до ухото ми, а пък аз съм паника от всякакви насекоми и почвам неистово да пищя, та разблъсквам престъпно тишината и съседът отдясно се олива с бира, а кебапчетата му хвръкват от чинията. От ляво няма съседи. Има, ама не ги виждам често. Те много спят. Разлайвам най-страшния пес на махалата и се мушвам в къщата засрамено. Хладинка е. Мятам пет домата в една чиния и половин краставица. Сиренето го забравих в София. Ей ти, чудна салата, нискокалорична и свежа, без олио, щото мъжа ми не е купил. В нашето семейство той отговаря за олиото. Аз понякога се лигавя със зехтин, щото имам вкус, а той-не. Така си прелита пролетно възбуденият ден и леко почва да мержелее пред очите.Сякаш в един миг всичко наоколо почва да се движи по-бавно и по-тихо, на пръсти. Синкаво вечерно полепва по миглите. Пукат сухи съчки в огнището. Помня, когато баща ми го правеше. С голям мерак го измайстори, та да ни е кеф сега на нас. Тъмното пристига и ляга на поляната. Опъва си краката и зяпа по звездите. Цвърчат наденички, шишчета и какво ли още не. Ракията е лед. Разреждам с още лед. Отпивам и зяпам жаравата. Червеникавите въгленчета свирукат, трепкат, угасват, после отново се изпълват с жар. Не ми се ляга, тук нощите са толкова леки и дъхат на ягоди и божур. Пием и зяпаме по небето. Там си трепкат звездните светулки и хич не ги е грижа за нас. Красиви са и далечни. Много. Щурецът, дето живее в дупката до масата решава да ни посвири. Хубаво свири момчето. Тихичко звъни нощната му песен и разсънва сърцата ни..за любов.