автор: liulina

Всеки трябва да извърви своите пет крачки към другия, ако иска да получи ответ, това е стара китайска философия, мисъл на известния философ Конфуций.
Маргарита винаги се дразнеше, че трябва да става и да се оправя за работа в един безконечен всекидневен ритъм, тя ставаше трудно, включваше радиото, правеше си кафе със старата кафеварка на газовия котлон и сядаше да го пие забила нос в новините в интернет, като галеше котката си Писана с едно черно и едно бяло уше. После преглеждаше набързо фейсбук дали няма някоя нова клюка , минаваше през банята и обличаше дрехите, които бе избрала от вечерта. Не беше капризна или суетна, намазваше се с крем за суха кожа и сресваше прошарените си естествени коси. Всичко това вършеше механично и вече с досада. Никога не е била красавица, но и не беше грозна, въпреки това не беше толкова общителна и отворена и дори често оставаше незабелязана в компания или на улицата. Тя беше свикнала да е незабележима и дори и доставяше удоволствие това уединение , което неподозирано и осигуряваха съгражданите и. Родителите и преди три години я оставиха сам сама, тя вече наближаваше 44, а нямаше семейство, нито пък някога беше успяла да бъде за дълго с някой мъж. Даже в живота и всъщност имаше само един мъж, в който тя беше влюбена, но който имаше вече втори брак и четири свои деца. Тя не беше и сексуална, интересите и винаги бяха насочени към книгите и всяка свободна минута четеше, статии, книги на всякакви сериозни теми. Родителите и често я подканяха да излиза и да се среща с приятели, но тя не обичаше шума и суетата ,предпочиташе тихото общуване в нета. Чисто и без дъх на алкохол, цигари и втренчени погледи. Вече не харесваше и вперените в нея съжалителни погледи на приятелите , съучениците и състудентите, които всички имаха свои семейства и някои от тях с вече пораснали деца. Имаше три приятелки, които бяха в нейното положение, с тях се виждаше в обедната почивка и ходеха заедно на различни интересни за всяка места. Маргарита обичаше да рисува, картините и за дилетант, бяха сравнително изпипани и даже нейните дружки и казваха да участва тук там и може да си докара някой лев с тях. Професията и я задължаваше всеки ден да се среща с много млади хора, а това я изморяваше и понякога я караше да се самосъжалява. Преподавател по философия в университета, доцент, почти професор , скоро щеше да подава документи за втора хабилитация . Тя се стремеше към това, на нея акъл не и липсваше, владееше и езици. Нейната мечта беше да стане професор. Тя живееше с тази цел. Студентите и се подиграваха, защото им приличаше на сива мишка. Тя почти не се усмихваше, а след смъртта на родителите и косата и видимо посивя. Очите и бяха хлътнали от четене, а беше кльощава и изсмукана, като сухо дърво. На обяд беше единственото време в, което се радваше на хора. Трите и дружки всяка поради някаква причина останала сама, не и натякваха и не я гледаха със самосъжаление. Много често четирите приятелки си помагаха по своему в житейските ситуации, които им поднасяше живота.Те бяха до Маргарита, когато родителите и се споминаха и я извадиха от дъното на отчаянието, както се казва. Тя опипваше ръба на тъмнината и потръпваше, ставаше и адски студено, искаше и се да се върне в миналото, което все повече се отдалечаваше от нея. Събуждаше се нощно време с крясък и тялото и се тресеше от студ, обляно в студена пот. Маргарита ставаше и започваше да рисува, за това наричаха рисунките и „картините на лунатичката” . Често рисуваше сюреалистични картини със спираловидни цветни дупки, които поглъщат видимия свят. Тя погледна часовника си, черен с бял циферблат, подарък от баща и за 20 годишнината и, механичен часовник, който в съвремието се смяташе за антика. Един път и се беше повредил и тя едвам намери часовникар, който и каза, че била динозавър и вече никой не ползвал такива часовници. Тя обаче много държеше на подаръка от баща си. Време беше за обяд, както обикновено четирите приятелки се бяха разбрали на обичайното място, столът на университета. Тя беше първа, редеше се на опашката за храна, обикновено хапваше филия със супа и и беше достатъчно. Ето,че дойде първата и дружка Екатерина, тя и кимна с глава. Леко закръглена, симпатична и доста по усмихната от Маргарита, учителка в начално училище, изрусена, нагримирана и с ярко червило, светъл костюм на цветя, колоритна както винаги и шумна като папагал. Маргарита, харесваше непринуденото поведение на своята приятелка, която въпреки петната от пот под мишниците си, не се притесняваше. Катя беше на около 42 години, но изглеждаше на 45 с този неестествен клоунски грим и никой не можеше да и каже, колко смешно и стой. Това всъщност не и помагаше да не е сама, а точно обратното, още повече затвърждаваше позицията и на стара мома. Всъщност ако не беше този грим сигурно щеше да е дори симпатична, но се оказа,ч е се гримира така от почти двадесет години и никой не беше посмял да и каже, колко нелепо изглежда. Катя беше имала две връзки, от които едната пет години с шест години по-възрастен от нея мъж, а другата три години с по-млад от нея с две години мъж. Поради това, че баща и е пияница и е пребивал майка и, която при един от побойте получава деменция и до ден днешен е в лудница и съвсем никого не може да разпознае и двете връзки на Катя се оказват с мъже, които приличат на баща и и в следствие тя има изкуствени зъби и с едното око не вижда особено добре, а ръката и е чупена на три места. Сега не смее, въпреки, че ходи на психиатри да подхване нова връзка, защото при втората си такава, тя бременна пометва след един от нанесените и побой. Екатерина е весела душа, добродушна и винаги с петно от нещо изядено или изпито през деня, тя пее хубаво и преподава и песни на децата в училището. Тя също се редеше на опашката сред младежта, която шумно се кикотеше и разговаряше, лигавеше и флиртуваше покрай нея. Милата Катя, винаги си хапваше зверски добре и този път не пропусна да напълни чинията си до горе. Изведнъж се чу и пискливият глас на втората и приятелка Михаела:
-Ехо, приятелки която е първа да вземе маса. – Михаела беше висока кльощава с дълги черни коси и прегърбен нос. Както винаги се шегуваше със себе си „същинска баба Яга,а?”. Михаела беше инженер, тя правеше проекти на електрически инсталации в едно предприятие наблизо. Висока беше почти метър и осемдесет и винаги се извисяваше глава над всички. Нейната история напомняше на сериал. Жена на 43 с множество краткотрайни връзки, обикновено до сутринта. На 16 става манекенка, но носът и изиграва лоша шега и не може да участва навсякъде, взимат е в готик и метал стил. Тя дълго слуша тази музика и дори започва да взима наркотици за известно време. Едвам отървава кожата си, но не може да завърже дълготрайна връзка, защото никога през живота си не е имала нормален пример за семейство. Винаги е копняла за дом и деца, но в крайна сметка се примирява с три кучета и рибки. Миналото и е низ от проблеми и болести, има множество флиртове и съмнителни връзки. Слава на бога, че не се разболява от СПИН, само това може да се каже. Сексуалността и надвишаваше допустимите параметри и всяка вечер беше някъде на „лов за мъже”, както се изразяваше винаги. Парфюмите и бяха тежки, гримът готик и в душата и пируваше един вечен бунтар, тийнейджър. Тя винаги се шегуваше с всичко и имаше невероятно чувство за хумор във всяка ситуация, зодия Стрелец, какво да ви кажа. Ето я и единствената жена, която може да се похвали с две деца от двама различни мъже, госпожа Емилия Топалова. Жена на 40, слаба, изрусена, сдържана, изморена, главен счетоводител на университета . Винаги с посърнала физиономия, тиха жена, която вечно мисли над проблемите си. Скромно облечена, без грим, много мила и отзивчива, спретната и разбрана, отговорна майка и търсеща решение на всеки проблем. Тя се редеше последна и винаги поръчваше салата и примерно сирене. Вегетарианка от години, не пуши, пие само бяло вино. Емилия беше винаги сериозна , като Маргарита. Двете се сдушиха един ден, когато Маргарита реши да отиде командировка и и трябваха няколко подписа. Тя видя, че Емилия се отнесе сериозно без да влага емоция и подредено. Това и направи силно впечатление и двете пиха кафе. Емилия беше жена с ниско самочувствие, безкрайни изисквания към себе си, която непрекъснато търсеше решение за всеки проблем. За съжаление винаги избираше несериозни мъже , които не поемаха отговорност и не издържаха на нейната коректност и методичност.Тя щеше да е един скучен счетоводител, ако не пишеше,поезия и проза. Та това беше дружинката на Маргарита.
В общи линии това беше сухата част от историята, като се замислеше Маргарита колко неща бяха преживели заедно четирите можеше да се каже, че са си като семейство.
Четирите се настаниха на една маса в ъгъл от който не можеха да бъдат обект на обсъждане от студентите и всяка жадна да разкаже преживяното едвам изчакваше другата:
- Децата в първи клас стават все по-агресивни и невъзпитани, просто едва се справям с дисциплината, да не говорим, че също толкова трудно искат да се учат на нещо. Винаги има и кротки деца, най-вече момичета, но напоследък и те станаха доста нахални. - Катя въздъхна, а в очите и се четеше отчаяние.
- Не се тревожи, те и студентите също не са същите като едно време. Сякаш цялото поколение вече отива на майната си… - каза Маргарита, с някак си непривично за нея поведение.
- Какво ти става?! Ти никога не си псувала?! – възкликна Катя.
- С мен се случват безброй неразбории, снощи сънувах един пясъчен часовник през който се провирам и провирам, а краят е тих и гол, няма пясък и нищо просто тъмнина … Започва да ми става все тая, някак си… Нарисувах една черна дупка с куб в който стой една жена олицетворение на самотата … Пусто ми е, толкова сухо в душата ми никога не е било…
- Разплакваш ме! – Катя хлипаше, а другите дружки гледаха тъжно.
- Я не се стягай, прави като мен … гуляй …- потупа я по рамото Михаела. – Ето днес дойде един архитект при мен, малко по-млад , притеснен,че нещо не му одобрявали проекта на една сграда и пофлиртувахме, това вдига самочувствието.Пихме кафе, аз го изслушах разбиращо и той каза, че дори жена му не го слуша така хубаво … Имаме нова среща… Аз осъзнавам, че явно ще съм си сама като твоята жена в куба, но на мен това не ми тежи, съдба! – сподели Михаела.
- Мише, Мише, ти си непоправима ! - Каза Емилия, която до сега мълчеше, както винаги потънала в служебни и лични проблеми. –А з пък написах един стих днес,нося ви го разпечатан за всяка от вас подарък. – каза Еми и им подаде по един лист.
- Като птиците!
Да гоним вятъра е по-добре,
но да ни бута не е за предпочитане,
тихо е обаче, когато да духа спре,
леко е безветреното излитане …
Съмнително леко е, чак те кара да се огледаш,
а попаднеш ли изведнъж във вихъра му,
може да изкрещиш или за винаги да занемееш,
изненада е с него е всяко рандеву …
Като танц е вихреното негово докосване,
волност, но и отговорност,а и задължение,
в облаците се скриват тайните на вятърно жигосване,
ако не се внимава може да е и забвение …
Играта вечна в полета за някъде или за никъде,
стрелкането, целта, безцелното, издигането и падането,
умира всичко след заника и без криле,
а погребението е да не носиш вяра за бъдното …
Браво мила Еми, разплака ме! – Маргарита разцелува приятелката си и сякаш резонираше със стиха. – готова съм да го нарисувам твоя полет …
- Браво Еменце, малко е тегаво, моят полет щеше да е друг … - изказ мнение и Мишето.
- Аз пък мога да кажа само, че не е като песен, но е хубаво, благодаря! – каза и Катя.
- Ех, отлетя и това обедно време, трябва да тръгвам, че имам да проверявам контролни. – Катя се изправи и прегърна всяка своя приятелка топло. Парфюмът и както винаги сладникав и тежък се наслои в косата на Маргарита и тя цял следобед не можа да се отърве от неговия аромат.
Всяка приятелка стана и излезе от оазиса, както наричаха техните обеди…
- Задачите край нямат, а всъщност всичко е в ума … - каза накрая почти на себе си Маргарита.

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ…