автор: Flagumdei

В своенравните лабиринти на времето
търся мост между вчера и утре.
И ти си единственият.
С късогледството на умората
ровя из връзка ненужни ключове.
За онзи към теб - единственият.
От мълчание забравих гласа си,
но той и нечуто прошепва смисъл.
Онзи за теб – единственият.
Всички романи на изживяното
съм прочел и с кориците.
Освен онзи за теб – единственият.
И когато се търся из себе си,
всички пътища водят наникъде.
Освен този към теб -
единствената.