автор: rajsun

Ще се върне ли някога? Няма.
Вече всичко това е лъжа.
В позамрежени спомени само
над земята си още кръжа.

Дето сенките ходят по двора,
дето слънцето спира за миг,
дето птиците още говорят
на забравен от мене език.

Дето някой току се провикне:
– Хайде, тръгваме!...
Сън е билó.
...
Мое някога, мое някъде.
Мое няма те.
Сън е билó.