автор: apostola

Свалил и дрехите- доспехи,
отхвърлил своя срам докрай,
зачерквам земните успехи
и се сбогувам с този Рай.

Оставам аз по съвест гола
и без обувки- да съм бос.
И ставам аз икона в МОЛ-а
да срещам вярващия гост.

Че всеки МОЛ е вече църква
със богомолци всеки ден.
От сутрин та до де се мръква
народа скита заблуден.

И разтоварил се от злото,
но в шепите си със добро,
прескачам аз и опелото
със кръст направен от сребро.

И като бебе- чисто голо,
душа ми литва без въпрос...
Потеглям към небето- соло
и се превръщам във Христос.