автор: somebody

Изгубих сърцето си
из софийските улици
както безцелно
си крачех по тях.
Изпуснах го,
не обърнах внимание.
То остана без власт.

Малко момченце
го ритна с крачето си-
странна топка,
помисли си то.
После видя колите
понесли се по шосетата,
почеса се
и изтича назад.

Превъртя се сърцето
по паважа прашлясъл,
пооцапа се,
потъмня.
Една старица стояща да проси
във миг го съзря.
Поогледа се вдигна го,
замислено го подуши-
не можеше да се яде.
Плашливо го остави до коша,
после се сгуши.
Реши, че е по-добре да краде.

Сърцето се свиваше,
пулсираше трудно,
тежко му беше без мен.
Къде съм отишла,
просто се чудеше.
Дишаше бавно във сивия ден.

Към него замислено
някак се движеше,
млад мъж огорчен.
Видя го, усмихна се,
сложи го в джоба си
Дали ще му трябва
или пък не.

Тъй както си ходех
по софийските улици,
усетих, че празно е в мен.
Ето телефона ми,
обадете се, моля ви!
Дайте ми мойто сърце!

С мъжа май се сблъскахме
някаква химия,
избухна реакция
внезапно съвсем.
Извади сърцето от джоба си,
целуна го,
после го сложи във мен.

Сърцето намести се,
беше на мястото.
Вдиша дълбоко,
почервеня.
Тази разходка бе му харесала,
срещна го с обичта.