автор: somebody

По белия сняг,
тичат белите мисли.
Препъват се, падат,
заливат се в смях.
Изтупвам ги,
слагам им ръкавици,
не мога сега
да ги спра.
Замерят ме силно
с ледени топки,
улучват ме-
право в целта.
Предавам се,
вдигам ръце
и замислено,
стоя сред белия сняг.
Бягат в кръг
край мене
белите мисли,
вече зави ми се свят.
Затварям очи
и ги пускам,
да правят с мене,
каквото си щат.