Топлото кафяво на очите ти
и онзи блясък
покориха
студеното зелено
със зимен скреж покрито,
уморена от студа,
така си мислех
докато те гледах,
и не е с тъга,
и не е за късното ни срещане,
та ние можехме
да се разминем,
какъв късмет
да оживеем до тази зима,
какъв късмет е че ни има,
какъв късмет, помислих си,
преди сънят да ме отнеме...