| Мария е отвикнала да спи,
будува между страници на книга,
в която нацъфтелите липи
ядосан смерч със сабя е остригал.
Последен цвят с единствена пчела
спаси, ала пчелата я ужили.
Сега живее с тъмни очила,
а шалът ѝ е скъсано бесило.
Люлее се на нежния ѝ врат
досущ като махало на часовник,
опипва мрака в такт напред-назад
и търси да открие бяла сова.
Криле ѝ трябват, само че стои
на ръбче от живота и се моли
за този, от когото се бои,
защото ѝ е син – душевноболен.
Мария е отвикнала да спи
и с белите си пръсти гали мрака,
додето паметта ѝ се стопи
до онзи миг, когато е изплакал.
Поспи, Мария! Мракът е дете,
косите му на липов цвят ухаят.
До утре вечер пак ще порасте,
но твоята любов ще го познае.
Цвета Иванова
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 3
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
"Поспи, Мария" | Вход | 7 коментара (14 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Поспи, Мария от tearfly на 19.05.2018 @ 11:46:22 (Профил | Изпрати бележка) | Вече няколко дни препрочитам...
Усещам топла грижа и обич за Мария. Отгоре.
Тук, долу, Тя се грижи.
"Последен цвят с единствена пчела
спаси, ала пчелата я ужили.
Сега живее с тъмни очила,
а шалът ѝ е скъсано бесило."
Как да не настръхне човек?!
Цвета, благодаря, че така погали сетивата ми! |
Re: Поспи, Мария от FluBalu на 20.05.2018 @ 14:43:59 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря, tearfly, за добрите думи! |
]
Re: Поспи, Мария от zebaitel на 19.05.2018 @ 07:10:03 (Профил | Изпрати бележка) | толкова нежност и болка дори само в "Мария е отвикнала да спи..." |
Re: Поспи, Мария от FluBalu на 20.05.2018 @ 14:41:36 (Профил | Изпрати бележка) | Привет, zebaitel! Благодаря ти! |
]
Re: Поспи, Мария от daro на 17.05.2018 @ 10:11:17 (Профил | Изпрати бележка) | А, този разкош, как съм го пропуснал!
И аз като nironi, много се впечатлих от цитирания стих... даже цялата строфа си е мега яка!
"Мария е отвикнала да спи
и с белите си пръсти гали мрака,
додето паметта ѝ се стопи
до онзи миг, когато е изплакал."
Грация миле, Цвети! :)
...(.)
|
Re: Поспи, Мария от FluBalu на 18.05.2018 @ 08:52:21 (Профил | Изпрати бележка) | Привет, Daro! Твоите коментари са празник, както и стиховете ти. Грация миле на теб. |
]
RE: Поспи, Мария от nironi (nironi@mail.bg) на 15.05.2018 @ 15:37:04 (Профил | Изпрати бележка) | "и с белите си пръсти гали мрака" - фин, нежен рисунък усещам навсякъде тук. Поздрави! |
RE: Поспи, Мария от FluBalu на 18.05.2018 @ 08:48:30 (Профил | Изпрати бележка) | Поздрави, nironi! За майката се пише винаги нежно. Благодаря за добрите думи. |
]
Re: Поспи, Мария от Markoni55 на 14.05.2018 @ 18:51:27 (Профил | Изпрати бележка) | толкова красота и скрита болка на едно място...трудно се предават подобни състояния. направила си го вълшебно. |
Re: Поспи, Мария от FluBalu на 18.05.2018 @ 08:47:06 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря от сърце! Винаги намираш добра дума за мен. |
]
Re: Поспи, Мария от yotovava на 14.05.2018 @ 16:15:59 (Профил | Изпрати бележка) | Невероятна си, Цветенце, невероятна!!! |
]
Re: Поспи, Мария от anastasia73 на 14.05.2018 @ 15:43:53 (Профил | Изпрати бележка) | Много интересен и хубав стих, поздравления! |
Re: Поспи, Мария от FluBalu на 18.05.2018 @ 08:45:55 (Профил | Изпрати бележка) | Здравей, Аnastasia. Благодаря за оценката! |
] | |