автор: mitkoeapostolov

Миришат гадно. Дращят. Мяучат. Не дават да ги галиш. Постоянно ти кроят някакъв номер. Съсипват мебелите. Струват и харчат пари.
Сивушка е котка. Нарича се така защото цялата ѝ козина е неоново-сива. Името ми хрумна, когато за пръв път я видях с петте ѝ братя и сестри, сгушена в панерчето до кофата за боклук.
Прибрах я вкъщи. Купих ѝ пясък и храна. Всеки път, когато излизах, Сивушка мяучеше тъжно след мен, а като се прибирах ме посрещаше с нежно близване по крака. Свикнахме един с друг.
Приятелите се изпожениха и изчезнаха. Семейството е далече. Само Сивушка остана да ме чака, като се прибера. Хубаво е някой да те чака, иначе жилището е просто купчина тухли и замазка.
Един ден, заминах в комадировка. Оставих Сивушка при баба на село. Като се прибрах, Сивушка я нямаше. Изчезнала била- вика баба. Обиколих цялата махала. Разлепих обяви с награда.
Минаха няколко месеца. Бях загубил надежда. Един ден, получих обаждане от непознат номер.
„Тук е Сивушка”- каза женски глас от телефона. „Намерихме я един ден да се скита гладна и бълхлясала из село и я прибрахме в града”.
Паля колата и отивам да видя Сивушка. Жената ме пуска в апартамента. Ето го и моето коте- само дето вече е котка и… не ме познава. „Сивушке, любов моя, помниш ли ме? Аз съм. Твоят спасител”. Сивушка прави крачка назад и изсъсква злобно срещу мен.
На излизане, жената ми подава салфетка да си избърша очите.
- Грижете се за нея- казвам и повече не поглеждам назад.
Мразя котки. Миришат гадно. Дращят. Мяучат. Не дават да ги галиш. Постоянно ти кроят някакъв номер. Съсипват мебелите. Струват и харчат пари.