автор: rosi45

Нощ мастилено-синя,
осветена от безброй звезди,
тих, ритмичен шум,
от мънички вълни,
морски мирис солен,
хорът на щурците
тишината огласи.
Пясъкът е съхранил
топлината на деня
и е ложе най-приятно
за две преплетени тела.
Бризът копринен ме гали,
също като твоите ръце.
Те ме карат да тръпна
в сладостно очакване.
Луната срамежливо
наднича иззад облаче,
въздишка лека отронва...