Не повярва и ти, като мен,
че светът е голям и самотен …
... стара песен изпята в нов ден
елексир е – душата е лодка!
Бавно къкри чжезвето с кафе
и напомня тълпите на двора,
а черешата сенки преде
на…къде сте, къде сте бе, хора!
Умърлушено лятото спи
във лъчите си облак притиснало,
а светът е голям и сълзú
под лозата самотна, замислена!