автор: rosi45

Младата жена отключи вратата, влезе в тъмния хол и седна в креслото.

Сърцето й биеше ускорено. В главата й се блъскаха хаотично мисли. Спомни си как се запозна с Валентин. Беше на рождения ден на една приятелка. Той беше душата на компанията- свиреше на китара и пееше, с прекрасен, топъл глас, руски романси... Когато си тръгваха, той я покани вкъщи. Идеята беше съблазнителна, но тя отказа- не беше жена за една нощ. Оказа се, че той е много настойчив и се стигна... до една незабравима вечер. Как да забрави?! Никой не я беше посрещал така. Уютен, макар и не луксозен апартамент, приглушена светлина, музика, а на масичката върху красив поднос- изстудено шампанско, виждаше как се стичат капчиците по шишето, а до него- купичка ягоди със сметана и една единствена алена роза, която беше като поанта на мизансцена. Изненадващо погали устните й с листенцата ...Романтиката присъстваше в цялата вечер.

Какво не беше наред? Та тя бе намерила мъжът мечта! Мил, внимателен, галантен, отзивчив, очарователен. При това умен, ерудиран, че на всичко отгоре и стилно облечен. Тогава ? Всичко беше прекалено хубаво, за да е истина...Постепенно мисълта се избистри- този човек й действаше като наркотик, ставаше зависима, подвластна, не можеше да мисли за нищо друго освен кога ще го чуе по телефона или ще се види с него. Кога ще чуе магическите думи: " това е за теб, скъпа" , "нали знаеш колко специална си за мен, любов моя". Нещата излизаха от контрол. А тя рядко си го позволяваше. Защото, не някой друг, а животът я бе научил, че в края на улицата винаги има едно "но", едно голямо НО...Реши, че ще бъде по-здравомислеща. Стана, светна лампите, взе си душ и успокоена от решението си, заспа спокойно.
Събуди се от телефонен звън. Вдигна слушалката тръпнеща.
- Добро утро, миличка. Чуй, това е за теб.
В слушалката се чу разтапящият глас на Майкъл Болтън, неин любимец. След малко:
- Скъпа, днес няма да се видим, ще бъда извън града, по работа. Целувам те нежно...
След работа, тя се обади на приятелка. Решиха да отидат до малко отдалечен, но много луксозен спа център- да се поглезят. Освежени и разкрасени , влязоха в ресторанта. От прозореца до масата им се разкриваше приказна нощна панорама. Пианото свиреше нещо леко. Беше много уютно и приятно. Сетивата се отпускаха...Но не толкова, че да не чуе един топъл мъжки глас да казва:
- Това е за теб. Нали знаеш колко си специална за мен, съкровище мое...
Обърна се бавно назад. Знаеше какво ще види, но би искала да е сбъркала. Валентин седеше срещу млада, приятна жена. Държеше ръката й в своята и целуваше дланта й, а с другата й поднасяше алена роза.