Ще се събуждам за тебе тогава
когато щурците се готвят за сън
и слънцето срамежливо изгрява
почукващо с лъч по стъклото отвън.
Под звездите ще легнем в тревата
на щуреца да чуем любовната песен
до безкрая с теб ще политнем
и там в синевата
намерили себе си ще се върнем обратно
съзнавайки, че вече е есен.
Ще се събудя,
знам пак е неделя
в зениците пак ще блести светлина
след полета до звездите, тревата и кея
спиш кротко да мен
отражение мило на мойта душа.