автор: rosi45

На сватбата всички му казваха:
"Много е красива булката" - и имаше защо, с тази грациозна фигура, роклята и стоеше приказно. Отправяше блестящата си усмивка към всеки гост и му отделяше необходимото внимание. Той се гордееше...

Еуфорията отмина. Настъпиха делниците. Роди му две деца едно след друго. Възвърна си бързо добрата фигура. Започна работа, пишеше дисертация. Беше все така усмихната, косата й не загуби блясъка си, никога не я видя неглиже, винаги ухаеше приятно, гримът й беше дискретен, а тоалетите - семпли, но изискани. Къщата беше изрядна, в банята винаги имаше чисти, пухкави хавлии, на закачалката винаги го чакаше чиста риза за деня. Тя държеше да се хранят с топла, домашна храна и на закуска го чакаше великолепно кафе, а децата си пиеха топлото мляко. Те бяха кротки, изпълнителни, без проблеми в училище. Спокойствие и уют царяха в къщата. Колкото повече я опознаваха близки и приятели, толкова по-често чуваше: "имаш жена мечта".

Той отвори очи, докосна мястото до себе си - празно. Усмихна се, сигурно прави закуската. След тоалета се отправи автоматично към мястото с чистата риза - спря се учудено, такава нямаше. Влезе в кухнята - странно празна и тиха. На масата имаше няколко изписани бели листа. Какво е това?! Взе един в ръка - СПИСЪК на менюто за деня, прочете само закуската, тя предстоеше... Вторият - СПИСЪК с ангажиментите на децата, трябваше да ги заведе на... джудо, пиано... плуване, английски..., а, да - малката има час на зъболекар за шините. Тя знаеше, че добре трябва да уплътни времето на децата, за да не мислят за глупости, а и да придобият добро здраве и обща култура. Боже! Че кога ще ходи на работа... Третият - СПИСЪК с продуктите, които трябва да се купят - точните марки на храните, от кои магазини, да чете етикетите им...тя държеше да се хранят здравословно. Четвъртият- СПИСЪК на сметките, които трябва да се платят. Петият- СПИСЪК на неотложните домакински задължения. Краката му се подкосиха, седна на близкия стол. Всички листи се завъртяха в главата му като вихрушка... Какво става?! Явно бе допуснал грешка - голяма грешка, но каква?! Да, не й беше подарявал цветя. От кога? От рождения й ден. Не беше й правил подарък. От кога? От Коледа. Правеше ли й комплименти- не си спомняше... От кога не бяха ходили на ресторант? От един служебен ангажимент. От кога не беше правил нещо из къщата? От сватбата. А кога за последно правиха секс? Боже, това време лети... дните се търкалят бързо... май от един месец. Трескаво грабна джиесема и набра нейния. С най-милия си глас, леко закачливо каза:
- Къде си, моя мила женичке мечта?
- В обятията на мъжа мечта... поне докато не се постараеш и ти да бъдеш такъв.