 |
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 2
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
| "Море с ръбове от стиснати устни" | Вход | 5 коментара (18 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Море с ръбове от стиснати устни
от libra на 03.05.2018 @ 22:57:44
(Профил | Изпрати бележка) | всичко може :) да отговоря на въпроса ти, аз като един осъществен скорпион извървял трудния път на метаморфозата
красиво стихотворение, с това стъклено сърце което крещи нечие име.. и малко тъжно също така, но то тъжното може и да си е само мое усещане, понеже ми напомня за едно друго несъществуващо разделящо пространства море, както и да е, стискай устни, палци, всичко каквото се сетиш и ще изгрее това което призоваваш :)
|
Re: Море с ръбове от стиснати устни
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 03.05.2018 @ 23:13:18
(Профил | Изпрати бележка) | | За човече като мен, дето е в перманентно слънчево затъмнение... дори мисълта за някакъв изгрев е кощунствено плашеща. Но пък винаги е разтоварващо да срещнеш метармофозирал скорпион :) И под каква форма летиш в настоящето? |
]
Re: Море с ръбове от стиснати устни
от libra на 03.05.2018 @ 23:38:44
(Профил | Изпрати бележка) | | ми не знам, ний осъществениете скорпиони :) на финала обикновено губим всичко земно, поради което аз съм бедна финансово остаряваща женица която даже не може да готви добре :) а ти пък за летене ме питаш...:)))) |
]
Re: Море с ръбове от стиснати устни
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 03.05.2018 @ 23:49:32
(Профил | Изпрати бележка) | Хаха, ами то на финала не само скорпионите губите всичко земно. Всичко повърхностно земно имам предвид. Всинца ни заземяват на определена дълбочина, нищо че някои твърдят, че се възнебесяваме :)
Готвенето е важно, само ако има за кого, щото животът е сухоежбина сам по себе си... |
]
Re: Море с ръбове от стиснати устни
от libra на 04.05.2018 @ 00:04:34
(Профил | Изпрати бележка) | нямах предвид житейския финал на определена дълбочина :)))) а финал на метаморфозата, след него кой знае още колко дълги мъчителни скорпионски години живот имам..абе мани ме мен, кауза пердута съм аз, ами ти гледай да си добре и следващото ти стихотворение да е изпълнено с оптимизъм, вяра и светли чувства :))))
|
]
Re: Море с ръбове от стиснати устни
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 05.05.2018 @ 12:44:54
(Профил | Изпрати бележка) | | Брех! И откъде да го намеря този извор на светли чувства? :)) Не съм по търсенето, аз съм създание дебнещо от засада в този помръкващ свят... |
]
Re: Море с ръбове от стиснати устни
от libra на 06.05.2018 @ 21:47:50
(Профил | Изпрати бележка) | | търсенето и дебненето от засада няма да ти свършат работа, колкото и клиширано да звучи, тези извори се намират в нас самите, и ако го няма извора на светлото в теб, то как да пишеш за него тогава? ми не можеш..така че пиши си как си знаеш, то каквото и да напишеш, тъмно, светло, все тая, важното е на теб да ти харесва :) а ние сме само публика и не сме от голямо значение :) |
]
Re: Море с ръбове от стиснати устни
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 07.05.2018 @ 12:10:52
(Профил | Изпрати бележка) | | Вътре в нас, в магмата от замъглени спомени е един миш-маш от зигзагообразни светлосенки... Кой е способен да открие дали наистина нещо има значение или съвсем не? |
]
RE: Море с ръбове от стиснати устни
от Markoni55 на 02.05.2018 @ 23:03:32
(Профил | Изпрати бележка) | | Обърквам се от образност, всяка дума ме запокитва на някъде, и докато се завърна денят превалял. Прочетох го сутринта, но сега мога да споделя, по скоро да уловя мисълта си. Утре може да е друга, утре може и да не се реша. Твоите стихове са от онези, дето трудно се коментират. Но са ми по някакъв начин магнетични. Залепям се като муха, която разбира, че затъва в чужди дебри, но няма сили да отлети. Така те чета... |
RE: Море с ръбове от стиснати устни
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 03.05.2018 @ 22:01:59
(Профил | Изпрати бележка) | | Много и то несвързани думи, а? Натрупани на още по-грозни и неравноделни купчини, подобно остри туфи от плевели в равното зелено на райграса ти... Имаш късмет, че е само това, защото ако беше видяла в другия сайт, където го публикувах, какъв аудио-визуален фон съм му сложил... :) |
]
RE: Море с ръбове от стиснати устни
от Markoni55 на 04.05.2018 @ 08:44:47
(Профил | Изпрати бележка) | | Не са грозни и неравноделни, нито са много. Толкова, колкото си трябва. Но поставят изискване за нагласа и съсредоточаване, нещо, което напоследък трудно ми се отдава. За това и рядко те коментирам, но те чета...това исках да кажа. |
]
RE: Море с ръбове от стиснати устни
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 05.05.2018 @ 12:52:33
(Профил | Изпрати бележка) | | И на мен не ми се отдава съсредоточаването, предпочитам да сеплъзгам лековато отгоре-отгоре... Подобно водомерка върху мътните житейски води и съответно над сечта, която се извършва в дълбините им, ако ми позволиш такова сравнение :)) |
]
Re: Море с ръбове от стиснати устни
от elsion (negesta@gmail.com) на 02.05.2018 @ 21:16:48
(Профил | Изпрати бележка) | ...наред с шепите невъзможности ни е дадена сила на крещене
и море с ръбове на чаша - единствените, които не ни убягват
(понякога светът има дадености на квартална кръчма) |
Re: Море с ръбове от стиснати устни
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 02.05.2018 @ 21:42:35
(Профил | Изпрати бележка) | Скоро намерих един мой коментар, но не помня под чие стихо съм го боднал (нищо чудно да е било под твое :) ) Та, ето какво съм писал:
Научих се на нищо да не вярвам,
особено във някаква душевност.
Наливна болка в гърлото си вкарвам,
броя до две, нататък става лесно...
Светът Е кръчма. Занемарена, мътна, с фасове по неравния под и паяжини по още по-неравните тавански ъгли. И най-вече с куп брадясали пияни неудачници спящи по масите. И няма лято, блясъкът на което да измие враждебния въздух, който всички насила дишаме. Как ми омрачнява понякога... |
]
Re: Море с ръбове от стиснати устни
от RockAround_theC_l_ock (bim_bam_bum@tintiri_mintiri_pliass) на 02.05.2018 @ 19:04:59
(Профил | Изпрати бележка) | Това ме накара да мисля за едно - писано от мен неотдавна...
Някак необяснимо се преплита с твоите *неизброими възможности*...
Труден си - и за четене, и за разбиране... Но е интересно! :)
:-)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))) |
Re: Море с ръбове от стиснати устни
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 02.05.2018 @ 20:18:37
(Профил | Изпрати бележка) | Може би, защото напоследък слушам прекалено много белгийски неща като: https://www.youtube.com/watch?v=O9-_XdaM7JQ и това: https://www.youtube.com/watch?v=s-1hFK5YUck
Колко ли мръсна болка блика в недрата ни... |
]
Re: Море с ръбове от стиснати устни
от mariq-desislava на 01.05.2018 @ 19:52:00
(Профил | Изпрати бележка) | | Понякога проклинам жестоката ни нужда да обичаме.:) Сърцето е тъмна стая в клуба на света по принцип, но всъщност ние му причиняваме насилствен антракт всекидневно, мъчейки се да обичаме.{} |
Re: Море с ръбове от стиснати устни
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 01.05.2018 @ 20:17:41
(Профил | Изпрати бележка) | | И няма как кокосовият прах от предишни сърдечни колапси, който се носи по въздуха, пришпорван от безмилостните, злостни погледи на минали кралици да не ни причинява амнезии и алергии към сляпата кучка любов... Само прочети какво си написала: мъчейки се да обичаме... |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 710
ХуЛитери: 3
Всичко: 713
Онлайн сега:
