автор: Kanegan

Една бледа луна,
с лице на венецианска аристократка,
се огледа в речното течение...
Папурите се разтресоха,
от студената тръпка на вятъра...
По улиците легнаха сенките,
на дървета, с разрошени къдрици...
Замириса на влага,
разплетени са косите на водораслите...
Водните кончета заспаха,
сънуват танците си в лютичето.
Славеят пее,
ангелски нежно надпява покоя...
Иде нощ,
над дворове заспиващи в грижи.
С люляков аромат опива
тишината -
сън през май,
над прозорци,
потънали в тиха молитва...