На тънък плет от светлина
петлите – верен страж на времето –
кълвяха късната луна
и багреха в червено гребените.
Под лъскавите им пера
гъдулкаше в сърдечения си ритъм
мелодията на деня,
затворена в доспехите на рицар.
А градинарят на нощта,
от лунното длето изсечен,
разказваше им за една,
написана от ветровете песен.