автор: Alisa

Шарен народ. И обича, и мрази.
Псува на майка... И свиква.
Вярва, че Господ още го пази.
Само че Господ отвиква.
Никакво не е. Ни за герои,
нито за верни куршуми.
Повече чужди, по-малко свои.
Страшен народ!... На думи.
Пие до смърт, а стъпва на пръсти.
Като тъгува, се смее.
Види площади и там се кръсти.
В храмовете си пее.
Опак народ. Сватби ялови вдига.
Кланя се на измекяри.
Като не може да се надига,
си препикава дуварите.
Какъв ти Левски, какъв ти Ботев…
Бостан. И тиква до тиква.
Пее Балканът. Пее по ноти.
А Свободата... свиква.