автор: atina2005

Харесваше го откакто бяха в трети клас. Той бе в четвърти и и се струваше, че никога не я е забелязвал. Вече и двамата бяха в края на трийсетте. Тя живееше в Германия и бе на конгрес в някакъв хотел, където чу учудващо много българска реч. Бе лято. Реши преди докладите да се поразходи из града.
Реката минаввше през старата му част. Всичко бе някак тихо и спокойно. Бе ваканционно време, немците бяха по почивки и по обяд само няколко туристи се бяха объркали на разходка.
Влезе в малко магазинче и си хареса сини плетени обувки, втора употреба, но някак като че я привлякоха веднага. И там го видя. Висок и широкоплещест. Бяха минали повече от 20 години. Все същата усмивка. Изглеждаше толкова млад. Отдавна пътищата им се бяха разделили. Тя бе разведена, а той?
"Ники", промълви тихо. Той разглеждаше някакво списание. Повдигна глава. Позна я веднага и се усмихна. Тази момчешка усмивка, която още като ученичка я бе привлякла. Стори и се, че той не бе изненадан или поне добре го прикри. Направи бърза крачка към нея, така, сякаш щеше да я прегърне. Сърцето и примря. 
Уговориха се да се срещнат следобяд на центъра. Тя обиколи още няколко магазинчета. Почти никъде нямаше продавач, всичко бе отворено и някак като че оставено на самотеч. Хареса за него син анурак. Изобщо нямаше представа какво ще правят и защо изобщо се уговориха за среща. Бе дошла заради семинарите и се радваше, че щеше да присъства на един, който бе воден от приятелката и от училище, вече станала професор. 
Прибра се в хотела. Там цареше оживление и неприятна скука. Бе пълно с млади студенти, аситенти, интересенти. Нещо я издразни. Какво правеше тук. Нима не бе чула през последние 15 години достатъчно лекции и семинари? 
Видя приятелката си. Хапнаха набързо и тя дори не и спомена за него. Защо се появи тази несигурност? Или бе тръпка? Вълнение? Градчето бе малко и бе идвала много пъти тук на разходка.  Скъси пътя, минавайки през стари изби и стълби, покрити с плесен. Тук бе тъмно и студено, но тя знаеше изхода и не се страхуваше. 
Излезе. Примрежи срещу слънцето. Бе на центъра. Видя го как тича към друго момче и вика "Брато, имам си момиче".
"Братото" гледаше учудено. "Кво момиче бе?". Тя реши да отхвърли скромното въздържание, особено сега, когато някакво момче, явно негов приятел, бе при него. Почувства се полъскана от реакцията му. Той явно не знаеше, че тя е вече на центъра.
"Ще я видеш" , каза той и се обърна, защото приятелят му гледаше очевидно някой. 
Прегърна ме. Целунахме се. Моите семинари загубиха значение и светът се завъртя. Погледнах сините си плетени обувчици. Сякаш те танцуваха. Ставаше хладно. Той сложи синия анурак. Хвана ме за ръка и тръгнахаме покрай реката.