автор: felisia

Много малко остава до съмване.
Спиш дълбоко потънал в покой...
Чувам птица припявайки сънено
и зората разпуква се в розово.
Нито мускул не трепва по тебе
само ритъма вляво издава,
че си истински, че преди часове,
сме горели в онази жарава
дето само със тебе умеем
да разпалим, дори и угаснала
тази страст, като феникс живее
все умира, но пак се преражда
И не искам да свърши това
и след двеста години, след вечност...
Спиш дълбоко, потънал в покой,
а в очите ми пари от нежност.
И търкулват се бавно към теб,
всички чувства, които отричам.
Спи спокойно, мое мило момче
ех, да знаеше как те ......