автор: osi4kata

И дяволът се влюбва по веднъж,
изгубва силите си и се очовечва,
превръща се в съвсем нормален мъж,
забравя за безсмъртие и вечност,
прекланя се пред своята любов,
пред нея коленичи и напуска
без предизвестие. Добрият бог
леко сърдито стисва устни,
а после реже със замах
крилата на най-близкия си ангел,
подбуден от божествен страх,
че пъкълът му ще западне.
Провожда новия си щат
в обекта, връчва му котлите,
докато някъде, в човешки град,
бивш дявол от любов залита.
Това е приказка една,
измислица тъй да се каже,
за дявол, ангел и жена,
и бог. И всеки тук е важен.
Доброто, злото, любовта,
божественост или човечност, ,
променят своите места,
ала са свързани във вечност.
Поука няма. В този план
е трудно да се поучава.
Любов ли е, и господ сам
дарява шанс дори на дявол.