автор: vesan

(из цикъла "Вицове в рими")

В едно селце в полите на Балкана
живееха си Ванката и Пешо.
Обича Пешо зайци, а Иван е
кучкар изтъкнат. Дружбата им беше

ненарушима. Ала неотдавна
наш Пешо се похвали, че е взел
страхотен заек, шампион… и славно
котило ще завъди. С тази цел

специална клетка беше изградил.
Така измина седмица. Но вчера
Иван видя, че кучето му Бил –
питбул с осанка – нещо е намерил.

Какво да види – кучето на двора
захапало е, кървав и умрял
прехваленият заек. Що да стори?
Огледа се човека, и видял,

че няма го комшията, веднага
взе заека, изми го и обратно
в зайчарника подхвърли го. Избяга
уплашен Бил, че Ваньо многократно

и гневно го руга. Така прикрил
престъпните следи Иван зачака
какво ще стане. Бе си наумил
да лъже, маже, но вината някак

да отрече. По някое си време
прибра се Пешо и се шмугна право
в зайчарника, а сетне бледен, нем и
треперещ хукна при Иван и „Ссссс-ттт-а-ва

тук нещо, б-б-ра-тт-е… дддд-ай ед-д-д-на ракия…”
едва продума. А Иван; „Какво бе?” –
и прави се на сепнат. „Ддд-ай ддд-а пия
по-скоро брат, че дебне ме прокоба…

нали го знаеш онзи заек, дето
го купих за разплода… породист…
та той умря… зарових го в полето,
а днес при мен се върнал… къпан… чист!”