автор: Valens

Все така си се ражда денят.
Вечер грохнал от старост умира.
Все така аз преда самота
и тъка усмирителни ризи.

Все така си се влюбват във мен
смели планове в свойте посоки,
щом огромният срутил се бент
скри душица под кривия нокът.

Все така се придвижвам напред.
(Как ми писна ужасно тангото!)
Все така бръсне вятър студен
и на своя език ми ломоти.

Все така. Все така. Все така.
Нищо ново под слънцето няма
и е ясно за всички това,
че трамплинът е дъно на яма.