Езикът ми е обложен с вкусa ти -
тютюн, бира, кондензирала сласт
отнесох те по мен - перфектни капчици
по мекия корем и гладкото на бедрата
не си и помислям да те отмивам
да те попивам подкожно е невъзможно
като портокал потопен в парафин
капсулова ме с твоите лакоми сокове
жажда по мен, избила, заляла ме
от върха на брадичката, тръпнеща още
в захвата на хищните ти резци
и не се търси да се събираш
не днес, не и сега, не още -
все още в екстазни имплозии
биеш, пръскаш, пренареждаш ме
с тласъци, парещо, сухо и дрезгаво,
всяка моя фибра вибрира и стене,
а ехото бие и връща -
отвътре съм Ти