автор: veniamin

Смирение да кацне върху рамото
и сянката на ангела да се разтвори.
В спектъра има нови нюанси -
непрочетено бяло.
Не са само снежинките,
каращи поета да е стенограф,
нито облаците -
тези пухкави сейфове,
отключени за богатите духом;
птиците -
омагьосани от очите на Слънцето,
и звездите -
романтичните съзаклятници.
Не са само стъпките към върха
и прегръдките невидими с въздуха...

По-малко непрочетено бяла,
след смъртта и след всяко прераждане
е сянката на ангела.