автор: oxytank

Въображението ми е камшик.
Редиците унили дни
са гърбовете на гребци.
Въображението ми пак плющи.
"Реалност" казва се галерата.

Въображението ми е камшик.
Пришпорва ме и... удар с бич
оставя кървави следи -
пореден белег да личи
по кожата на Времето.

Въображението ми е камшик.
Несръчност миг - така боли,
че го изпускам - пак, уви!
Но стискам зъби, през сълзи,
за да повторя - пак! - движението.