автор: Ray

Вятърко пей,
да те слушам обичам.
Как се раждаш,
как свириш в ушите,
като бял ураган,
като стихия орисана.
Как погалваш ми пръстите
и в лицето ми дишаш,
като морска въздишка,
като полъх в пустинята.
Само не спирай,
изразходвай си силата,
да се множи,
не да изтлява,
да не потъмнява
от сгъстените облаци,
натъпкани в джоба.
Извади, проветри ги.
Вятърко пей,
да те слушам обичам.
И да плача
и да съм радостна,
пак разказвай,
многолик и различен.
И живей, никога безразлично!