автор: anastasia73

Не ме обичай - празна съм душа
и скрила съм във нея лудо биле,
изтръпвам, сякаш, кръст ако държа
ръцете след това до рани мия!

Не ме "надничай" – всичко разпилях
за тебе нищо, нищо не оставих,
удавих се, убих се, изгорях
и станах дух във чуждите представи!

Не ме прегръщай – голо съм дърво
и в зима, и във лято все студено
но в клоните с единствено листо
поне да има нещо да се вземе!