автор: shemet

Да се завърнеш в мутренска държава,
когато всичко вече са окрали
и тихичко такси те подминава
да приласкае чужденци нещастни.
Кат бреме хвърлил черната чужбина,
що безутешни дни ти завещаха -
ти с плахи стъпки да правиш си пъртина
ка’т гостенин очаквал радост плаха.

Да те пресрещне данъка на терминала
и сложил чело на безсилно рамо,
да чезнеш в пропастта с усмивка изветряла
и дълго да повтаряш: бах му, бах му...
Смирено влязъл в селото познато,
последно твоя пристан и заслон,
да пцуеш с тихи думи в тишината,
впил морен поглед в стария шапрон:
аз дойдох да видя светлината,
а тук – разруха и погром...

О, скрити вопли на печален странник,
напразно върнал се в родина!