| Понякога, денят пристига, вирнал злобен зъб,
да те надъвче целия, чак до костица. И няма разлика – тръстика ли си, или дъб,
щом коренът ти е разровен от къртици.
Денят си води банда ураганни ветрове
и кални свлачища, та с тях да те размаже.
Уста за теб отваря, само да те прокълне,
или пък, че те иска мъртъв, да ти каже.
В такива дни, поетите си пръскат мозъка
и птиците се вдигат, да ги ескортират.
Поетите си тръгват. Тук остава прозата,
да пише стихове и да ги декламира.
Радост Даскалова
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
"Птичи екскорт" | Вход | 6 коментара (6 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Птичи екскорт от nikoi_1 на 28.12.2018 @ 14:00:47 (Профил | Изпрати бележка) | Съвършен изказ и ритмика. Страшното тук е усещането , че атрибутите на нощта/тъмнината, неизвестното, заплахата и смъртта/ са се трансформирали в инструменти на деня, но с други лица: злобен зъб, надъвче до костица; корен, разровен от къртици; банда ураганни ветрове, да те размаже, да те прокълне, те иска мъртъв, си пръскат мозъка. Устоите на битието-корените-/метафорично/духовни, родови,традиционни- са част от света на миналото. Усещането за обреченост се засилва от безпощадното неподборно унищожително действие на настоящето срещу различни поведенчески типове: тръстика - дъб, символи на лакейническото оцеляване и на достойната съпротива.В опозицията проза - поезия/поет/ прозата е метонимичен образ на деня, проявяващ действена и вербална агресия срещу възвищената рефлексия на поезията, имащ едно единствено желание - нейната смърт. Долу срещу горе, къртиците срещу птиците, прозата срещу поезията, комерсиалното лицемерие на битието срещу отиващите си поети. Антитези, натоварващи стиха с драматизъм, с усещането за лична болка, безпомощност и обреченост, зад която стои неизреченото обвинение срещу бездейните и духовно слепите. Хубавото в тази творба е, че тази страшна картина на настоящето не се е настанила трайно, че все още има някакви шансове, че лирическата все още не се е разделила с оптимизма си, защото в този малък лирически свят злото идва само "понякога". Поздрав! |
Re: Птичи екскорт от Bukvist (ventura@dir.bg) на 13.04.2018 @ 11:22:23 (Профил | Изпрати бележка) | Приятно и слънчево ми стана, когато те зърнах, че отново си се върнала в Хулите. Зачетох те с радост, защото те помня, като зареждащо емоционално поетично слънце.
И днес си зареждаща, суперпоетична, емоционална, но те усещам някакси гневна, тъжна, отчаяна. Какво ли превърна Радост Даскалова в "Тъжност Даскалова"? |
RE: Птичи екскорт от LIANIK на 12.04.2018 @ 16:01:29 (Профил | Изпрати бележка) | Много ми хареса. Вдъхнови ме някак.И тъжното в смешни картини облякъл, човек е винаги поетът и в него чувствата са силни и в душевни думи ги обгръща. |
Re: Птичи екскорт от somebody (somebody_s@abv.bg) на 12.04.2018 @ 16:05:12 (Профил | Изпрати бележка) | Има и такива дни, но те раждат поезия. Поздрави! |
Re: Птичи екскорт от Markoni55 на 12.04.2018 @ 18:13:18 (Профил | Изпрати бележка) | Ама си му се набрала на този ден...Ще мине, пак ще плъзне синева...Но си права, няма разлика тръстика ли си или дъб, щом някой ти разрови корена...А това е тъжно, много тъжно. |
| |