Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 860
ХуЛитери: 1
Всичко: 861

Онлайн сега:
:: AGRESIVE

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЗа истината като златна рибка
раздел: Хумор и сатира
автор: Marta

Мдаа, всички твърдят, че искат истината, търсят истината, обичат истината и биха били верни до смърт все на нея - на истината, а опре ли работата до искрености, оппа. НЕма нужда!
Като един опасно искрен индивид още от най-ранно детство познавам отблизо негативите на това да си кристален Джакомо в добрия стар прозаичен и непрозрачен свят. Понасяла съм си стоически различието от тази ранна около тригодишна възраст, в която волю-неволю трябваше да се социализирам. Твърде рано се научих да си премълчавам и запазвам мнението си за себе си. Бедата е, че обикновено ми е изписано на челото - всичко. Та оттам ми дойде аналогията с "Кристалния Джакомо" и мислите като рибки зад челото му. Позната и твърде болезнена история. Да не мога да скрия отношение...Да ми се виждат уж скритите мисли като на витрина....Страданията ми започнаха от детската градина с другарките Стоянова и Маринова, които не си спомням с твърде топли чувства, даже по-скоро студено и неприятно си ги спомням. Както и ролята си на балерина - първата и последна роля на крехка снежинка в живота ми...единствения ми такъв стаж - в бяла рокличка, която едва успях да закопчея на гърба. Сред първите ми спомени е точно отопления, застлан с мокетена пътека, коридор в детската градина, по който аз - едричка четиригодишна балерина, с гирляндено венче в косите, припкам наред с другите мънички, истински крехки момиченца. Тромаво припкам. По принцип от бебе си вървях така изпреварващо във физическото развитие, на четири месеца с мерките на годиначе, на три - четири години съм изглеждала по-голяма от някои първокласници, докато в училище - вече трети клас можех да мина за учителка...В четвърти клас класната ни - Зоя Щерева - беше по-дребна от мен...Да изглеждаш по-голям от връстниците си е по-неприятно от шарка и твърде обременяващо, повярвайте. Нечия баба или майка с неодобрителен поглед все ще възкликне - "Ама това дете от вашата група/клас ли е - изглежда по-голяма." И задълженията и отговорностите ми все като на по-голяма и това още от двегодишна възраст. Да не говорим за дежурните реплики - "Какво голямо дете, пък...", " Виж каква си голяма, отстъпи на детето...", изобщо това да изглеждаш по-голям от връстниците си е изключително неудобно и се оказва доста травмиращо, не го препоръчвам никому, но се отклоних доста - това за боя (ръста) и преждевременното физическо развитие - за сметка на умствено такова - е предмет на друга история, не по-малко болезнена. Изобщо не знам как завърших училище, въпреки кристалната яснота по отношение на всеки един преподавател, която демонстрирах съвсем без да искам. Най-баламски се издавах без нищичко да казвам. Компенсирах с изключителна изпълнителност, послушническо послушание, мравешко трудолюбие, но не питаех любов към математичката и разни други другарки трудничко приемах, а една другарка, с която се скофтихме на края в четвърти курс най-безапелационно ми прасна тройка на прекрасния проект по архитектурно проектиране...Изобщо искреността винаги ми е пречела, пък и конфузът си ме обича и най-приятелски редовно ме посещава да ме види как съм и не пропуска да ми скрои някой номер. След подобни проблеми с прекалената прозрачност в аквариума по време на следването и доста по-сериозни гафове реших, че ще обичам и приемам хората, ама всички хора. У всеки, с когото ме срещне животът, ще търся и задължително! ще намеря нещо чистичко, беличко, ненадъвкано и живо, за което да се хвана. Оттогава пробвам и още не съм се отказала, колкото и горчив да е опитът. Понякога е същото като да дъвчеш пелин. Продължавам да опитвам дори да греша с това упорито наивно добротърсачество, гледам все златни рибки зад челото ми да проблясват. Да не изпускам някоя медуза или моруна, да не говорим за баракуда, в аквариума горе. Само дето на моменти съм почти убедена - истината в повечето случаи е нежелана, вредна и опасна за вашето здраве и обществено положение. Затова пък колко се обнадеждавам, ако някой успее да ме разубеди, ама как само се радвам - с еййй такава златна рибка се радвам!


Публикувано от Administrator на 06.04.2018 @ 15:15:50 



Сродни връзки

» Повече за
   Хумор и сатира

» Материали от
   Marta

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 3


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

20.04.2024 год. / 00:51:05 часа

добави твой текст
"За истината като златна рибка" | Вход | 6 коментара (13 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: За истината като златна рибка
от somebody (somebody_s@abv.bg) на 12.04.2018 @ 00:25:16
(Профил | Изпрати бележка)
А аз никога не съм била нито балерина, нито снежинка. Само един прост заек в предучилищната :))))))))) При това майка ми ми беше зашила опашката на костюма отпред, та се наложи да я скъса и да ми я прикачи с безопасна игла на дупето :)))))))))))) Един Стефчо беше вълкът и трябваше да бъда изядена, но оцелях :))))) И на мен ми личи, да ти кажа, Тиквечке. Въпреки многогодишните ми усилия да съм дипломатична, особено в работата. Може и да успявам все пак. Знам ли. Обаче! Истината си я искам от приятелите и я понасям. Някак с времето се научих да я казвам само, когато ми искат мнение. Случва се да премълча, защото моята истина не е задължително да е и чужда истина. Дори може да засегне, пък да не е била това целта. Истината може да сътвори интрига, ако втори човек я преиначи пред трети, а пък той взема та я сподели с четвърти и недай Боже пети да я подочуе наполовина :)))) Пак ме разбъбри, мила ми Тиквичке. Хайде да бягам да лягам, че как ще се става не е ясно. Целувки и лека от мен :)))))


Re: За истината като златна рибка
от Marta на 16.04.2018 @ 18:45:51
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Безнадежден случай съм аз...татко ( да му е светло небето) разказваше, че като показвала математичката как я гледали някои ученици, веднага разбрал, че става дума за мен...но и нея си биваше, пишеше ни максимум четворки на общо основание, но си имаше 4-5 фаворити, за които това не важеше, и си ги дундуркаше до края. Може наистина да са имали математически заложби, аз учех здраво математика, защото не ми се удаваше, стараех се, бях решила задачите във всички списания "Математика", заспивах върху тях, на пода. Изобщоооо...сега се питам защо ми е било? Кому е нужно това?
Гледам да не предавам нататък, че наистина - цацата става кит ;)))

Целувки, скъпа!

]


RE: За истината като златна рибка
от LIANIK на 10.04.2018 @ 21:43:57
(Профил | Изпрати бележка)
С малко закъснение,но и аз да се впишат: Марта, много ми са интересни разказите ти.Успяваш да се надсмееш над себе си,но и да докажеш тезата с "подводно течение :) Истината си е истина и боли, когато някой ти я покаже.Но според мен (правдата ми) :) Никой не може да угоди на всички, но и всички на един не могат да угодят.Хареса ми личностната ти интерпретация и външния образ . Почуствах го много навътре.Странно е,че се сетих за случка в която едно момченце казва на приятелката си по игра, че има много рошава коса.Момиченцето веднага се оплаква на майка си,че момчето го е обидило и не иска повече да играе с такова грубо дете, защото и е казал,че е грозна!!! Момчето е казало това което е видяло, но не е казало,че момиченцето е грозно.Според мен и двете деца казват истината, едното за това което е видяло в другото, а другото за това което е видяло в себе си.Поздрави.Много ми хареса.


RE: За истината като златна рибка
от Marta на 16.04.2018 @ 18:09:40
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Здравей, Лиа. Това са разни блогинки, които съм писала през годините и този април редактирам...Всеки си има истинка, мъничка някаква, своя си, ежедневна, приспособена за оцеляване и самоспасение. За добър сън, за удобен живот. Ние от деца слушаме, гледаме и попиваме - светът на възрастните е един огледален свят, много кривини изправят огледалата му, много мътно отразяват с времето. Светът на децата е този, който искам да се запазва, да не помръква. Скоро четох, че голям процент от децата се раждат гениални, след пет-шест години този процент вече е около десетина...но пък какво бихме правили в свят с толкова гениални деца, ако не са детските градини и училищата да ни подстригват и подравняват - да не стърчим и личим. Да сме еднаквички,такива удобнички...Всеки вижда себе си в света, така е - каквото му е отвътре

Благодаря :) Поздрави!

]


Re: За истината като златна рибка
от libra на 07.04.2018 @ 20:17:41
(Профил | Изпрати бележка)
истината, само истината, но не винаги цялата истина..

само неща които си преживял можеш да разбереш правилно, мартичко..и вървим след съдбата си..

поздрав за текста!


Re: За истината като златна рибка
от Marta на 10.04.2018 @ 14:00:16
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Толкова е креслива и нагла лъжата, че истината обикновено е заглушена. Лъжата се домогва, самохвали, реве и оплаква, дрънчи със звънци и гривни, върти се, повтаря се до припадък - истината си е истина, тя няма нужда да се доказва...знаеш, какво да ти пиша. Истината от детство ми е Пепеляшка, Елиза, Спящата красавица, Магарешката кожа, Бел...Неродена мома, Златното момиче, момичето от вар, момичето от сняг... :)
Струва ми се, че така трябва да се четат тези приказки, в центъра - истината, на финала тържествува - истината. В живота е невъзможно, утопия. Ако не се лъжем няма да можем да си живеем комфортно и сравнително спокойно, а кой иска таралеж в гащите и трънен венец на главата...Не е за хора истината. Цапаме я дори само като се пресягаме, дори сега както съм се разфилософствала и хвърлям сянка

Поздрави, Либре! Светъл Великден!

]


Re: За истината като златна рибка
от rosi45 на 07.04.2018 @ 16:56:57
(Профил | Изпрати бележка)
Не на моменти, а абсолютно съм убедена, в процеса на 72-те си години, че истината е нежелана, а говорещите истина- неудобни...


Re: За истината като златна рибка
от Marta на 09.04.2018 @ 19:44:03
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Истината, доколкото може да я има изобщо, през субективния поглед на всеки от нас, е относителна...Всеки си има някаква истинка, на която аз казвам правдина - не е правда личната истина, защото истината няма интерес, а човек обикновено има...Няма обективна истина в живота - тя е като свободата и любовта, тя е като поезията, пътят и живота в неговата идеална, недостижима форма. Нашата скъпа, единствена истина, която сме готови винаги да продадем за шепа грошове, да се отречем от нея, да я замерваме с думи и камъни, да я загърбим и да я разпнем.
Моето разказче е за истината като отношение, моето истинско отношение към определен човек, което си личи по лицето ми до ден днешен, трудно мога да скрия тази истина :)

]


Re: За истината като златна рибка
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 07.04.2018 @ 00:03:33
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
" Истината " винаги ми е било едно от най- многоликите и хлъзгави философски понятия А хората...всички сме прекрасни, до показване на...противното.:) Преди време си открих един много кофти дефект- да обичам потенциала на хората, който...те не винаги достигат. И от тогава, моята златна рибка е обичта в най- простия т й и чист вид- да обичам всички ако не заради , то и въпреки тях. А ако искаш да накажеш някого,то го обичай тройно повече. Обичта е единственият катализатор за човешкият растеж. :)
Поздрави за страхотния текст!


Re: За истината като златна рибка
от Marta на 07.04.2018 @ 14:40:57
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
ДОста е подвеждащо добротърсачеството понякога, но когато човек е добронамерен, очаква ответно отношение...доста юмруци в стомаха и ножове в гърба може да получи, но пак не се отказва...Костенурски периоди и хайде пак със сърцето напред.
Поздрави, Стефи! :*

]


Re: За истината като златна рибка
от IGeorgieva на 06.04.2018 @ 21:14:18
(Профил | Изпрати бележка)
Искрени сме в своята неискреност относно истината...
Знаеш ли и аз имам една снимка на пухкава снежинка със свръх къса поличка от предучилищната - скрила съм я дълбоко! :))))
Светли празници, Марта!


Re: За истината като златна рибка
от atina2005 на 07.04.2018 @ 12:38:00
(Профил | Изпрати бележка)
Снежинките са пухкави, не са балерини....или не съм разбрала текста за златната рибка?

]


Re: За истината като златна рибка
от Marta на 07.04.2018 @ 14:44:39
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Искрени и неопитни, наивни до глупост. Снежинките няма да забравя и заради снимката - http://martiniki.blog.bg/photos/6396/original/scan0002(2).jpg

Светли празници, Иренка!

]