автор: Vlad_Ongyl

В петък още около обяд се видя краят на работата, намалихме темпото и се разговорихме помежду си. Оказа се, че всички ние от отскоро сформирания il equipo internazionale – перуанеца Хуан, украинеца Петрò, румънеца Рàду, неаполитанеца Франко, както и моя милост, слушаме един и същи стил музика. И че, случайно или не – всички, макар и по различни причини, сме тифози на футболния клуб Internazionale, повече известен като Inter – Milano.
Вече е събота следобед и ние – четиримата чужденци, сме на гости на Франко, преди няколко месеца оставил зад гърба си родния Юг и дошъл да търси по-добро бъдеще в столицата на Севера. Празнуваме първата му квартира – малка стаичка, но с голям балкон и само на няколко пресечки от La Scala, а също така и двете му нови придобивки – сателитна чиния и плазмен екран, където след броени минути ще можем да видим как Интер ще влезе „в тежък двубой с вечния враг“ Милан.
Слушаме „13“ на Блек Сабат от диск, донесен от Петрò. Той превъзнася изработените в Украйна „оригинални пиратки“ – оксиморон, който, произнесен от него, не звучи като такъв, Рàду му се присмива, че това май е единствената качествена украинска стока освен проститутките, Хуан апострофира Рàду, че румънците и такава нямат, но тук се намесва отново Петрò, че не, не, не, такава стока, и то с много високо качество имат и румънците.
А Франко пита с какво са известни българите.
Докато се каня да отговоря, Хуан държи исо на Ози, играе си с дистанционното и превключва канал след канал. Внезапно чувам отдавна нечувани ритми и поглеждам към екрана.
Той почти целият е изпълнен с бюста на Преслава.
Гласовете замлъкват.
Настъпва продължително и благоговейно мъжко мълчание.
– Ей, какво е това, бе! – провиква се изведнъж Рàду.
Франко, явно приел, че въпросът е отправен към него като домакин, отговаря:
– На тоя канал попаднах още през първия ден. В началото помислих, че е интро към еротична сесия, после реших, че е канал за мода. Накрая разбрах, че е музикален канал, тъй като всички момичета се опитваха да пеят.
– И какво, харесва ли ти? – питам аз, докато на екрана се появява нова фигура на фона на логото на „Планета Пайнер“.
– Ами включвам го вечер след като си легна. После изключвам звука.