Решила съм:
да изтрия с гумичка всички спомени,
да си раздам златните пръстени,
да си обуя извехтелите (хвърлени някъде) маратонки,
да яхна живота си като древните амазонки...
Решила съм:
Да завъртя любов с вятъра!
И за да е пълен с изненади театъра,
ще повикам съзаклятник - луната.
За представлението няма да искам отплата...
Решила съм:
Да доживея - странно и неспокойно!
Малко може да е - но да го усетя петорно!
Прегърната амазонка от вятъра, с боси крака,
(захвърлила някъде маратонките),
краде от нощта само шепичка щастие,
тайнството пази луна...
Утре ще съмне, ще се разкрие посърнал света.
Амазонката ще затвори очи уморена,
най-щастлива...
Че от звездният дъжд тази нощ е била позлатена...