автор: mamontovo_dyrvo

От „Черно море“ се измъкнахме малко преди полунощ. Докато се упражнявахме в пиене на концентрирани спиртни напитки обсъждахме един твърде важен план. Утре беше първи април. За моят приятел Заро да излъже жена си е направо въпрос на чест. Трябваше да е нещо хитро и неочаквано, защото тя беше от тия жени дето са все нащрек. А и миналата година го била прекарала.
В крайна сметка допингираният ни с ракия мозък се справи със задачата и в дванайсет без няколко минути бяхме пред заровата къща. Той бързо се съблече по бельо, навлече обратно белезникавия си шлифер „на голо“, прекръсти се като благочестив християнин и влезе смело. Трополейки шумно по стълбите и бутайки се в стените се добра до спалнята. Нахълта, залитна, изхълца застрашително и се тръшна с дебелия си задник на леглото. Жена му се събуди стресната, а той отново хлъцна зловещо и изфъфли полуразбираемо :
- Легена! Легфена, ма! Бързо! – слагайки с предпазна цел ръка пред устата си.
- Простак! Чакай! – изхвърча като затикалка за шампанско женицата и тръгна да търси леген за драйфащия Заро.
След няколко очни мигвания тя отново влетя с голям зелен леген в ръка.
- Напили сте се като свинье с оня тъпак, Слона!
- Честит първи април, булка! – с ясна дикция произнесе Заро захвърлил шлифера и завит до брадичката с олекотената завивка.
Дванайсет изкуквания на часовника в антрето обявиха новия ден!
Жена му се захили, прие поражението, закани му се нещо сексуално и отиде да върне сечивото за драйфане. През това време Заро ми показа със знаци през прозореца, че се е вързала.
Сега идваше моят ред. Само да успея да се прибера, щото тая ракия беше превърнала нозете ми в кантар топузи. Бързо му хванах цаката – подпирайки се по порти и дувари, сякаш воден от вълшебна нишка и не много светкавично, се озовах до портата на древната ни къща. По време на пътешествието си повтарях плана с легена, да не взема да оплескам нещо. И още щом влязох в двора, съвсем естествено, без да се правя на актьор изкрещях почти разбираемо:
- Легенаааа! Лехенааа! Давай гоооо! Къде си, маааа!
После гордо се вмъкнах в предверието засмян до уши. Няколко литра ледена вода ме обляха в мига в който отворих вратата! После самият леген се стовари върху главата ми и остана там като някаква германска каска от Първата световна.
- Честит първи април, скъпи! – хвърли ми една хавлиена кърпа от горния етаж ухилена и щастлива жена ми.