автор: Albatros

... дали не беше сън, или мираж –
по пясъците, стелнали драперии,
не зная кой на варненския плаж
написал бе – обичам те, Валерий,
със клечица от сухия камъш,
изтръгната от вятъра стихиен,
а надписа му пролетният дъжд
със бавните си ласки ще изтрие,
дали не е приятел някой скъп,

или девойка в сладостна притома,
нима съм им обърнал тежък гръб,
додето съм вървял по вълнолома? –
а – може би? – любимата Жена
е слязла край морето в час потаен? –
от слънце, пясък, сол и светлина
двустаен замък на брега да ваем,
добри Човеко, който и да си,
към теб вървях безброй самотни ери...

Едва ли Господ Бог ще ме спаси,
но ти успя! – с обичам те, Валерий.